Жабата

Зелената водна жаба (Rana kl. esculenta) е естествен хибрид (клептон) на голямата водна жаба (R. ridibunda) и жабата на Лесона (R. lessonae), като в миналото е смятана за самостоятелен вид.Среща се в голяма част от Европа, включително и в България.
Жабешките бутчета на зелената водна жаба се използват за храна, най-вече във Франция. Женските са дълги 5 до 9 cm, а мъжките - 6 до 11 cm. Мъжките имат бели или бялорезонаторни мехури.
Планинската жаба (Rana temporaria L., 1758) е водна жаба[/url], разпространена в почти цяла Европа, включително и България. Цветът ѝ варира от зелено до кафяво, а на дължина достига до 10 cm, като женските са по-едри.
Планинската жаба е разпространена в Европа, с изключение на средната и южната част на Пиренейския полуостров, Апенинския полуостров, Южна Албания и Гърция, както и на степната зона в Южна Украйна и Южна Русия. На изток ареалът ѝ достига до долното течение на Иртиш.
В България се среща на надморска височина от 800 до 2500 m. Вероятно видът е реликт от последния ледников период и се среща само в относително високите планини - Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Същинска Средна гора, юГоло бърдо[/url], Лозенска планина и Плана.
Планинската жаба обитава всички влажни местности в планините - мочурища, потоци, езера и други. Среща се от пояса на широколистните гори до най-високите части на планините, почти лишени от растителност.