Вещица

Вещицата (от прилагателното „вещ“, този, който знае и умее), в мъжки род - вещер, е митично същество, надарено със специални умения. Вещицата обикновено е възрастна жена, която живее изолирано (в гората, като Баба Яга и прочие), умее да лети, да става невидима, да се превръща във всякакви животни, да познава бъдещето и миналото, да чете мисли и дори да се разпорежда със стихиите.
Образът на вещицата е най-често женска фигура, притежаваща магически сили. В периода на късното средновековие в Западна Европа е свързвана с Дявола. Названието вещица е събирателно за много народни вярвания от различни епохи като например Инкантата (Омагьосваща), Бакулария (Яздеща метла), Херберия (Билкарка), Стрикс (Кукумявка) и други. В Средновековието за вещици са били смятани жени, които можели да приготвят лекове, да пишат и да четат. Отначало такива жени са били дълбоко уважавани, както например святата Валпурга. С течение на времето обаче думата вещица се натоварва с различни магически и демонични значения. Под влияние на църквата вещиците започват да се възприемат като жени, които са в съюз с Дявола и разполагат със сили, чрез които могат да причиняват вреда и злополучие.
Във времето на лов на вещици названието вещица се използва за жени или мъже, които биват преследвани от църквата по различни причини и чието преследване църквата иска да узакони.
На вещиците са приписвани следните ритуали и престъпления:
Съюз с Дявола
Интимни отношения с Дявола (Вещиците се възприемат като булки на Дявола)
Вредящи магии (върху хора, животни, растения, стихии)
Участие във вещерски събор (Сабат - редовна тайна среща на вещици с Дявола, която има характера на празник и винаги се провежда през нощта)